сряда, 3 септември 2014 г.

Няколко думи за Дончо Кръстев и „Нашата приказка”

В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.
Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.
В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.
Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.
Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.
Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.
И те са там, мъж и жена, сред:
     Милиарди хора, безброй планети.
     Животи - светулки. Животи – комети.
     Животи – бездънни, дори неродени...
 Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в  увереността на поета:
    Аз знам,че безсмъртен съм,
    защото си с мене!
Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия.
В нея известните думи са усетени по нов начин.
Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.
Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.
Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.
Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи  през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.

Камелия Мирчева


Толкова много любов в една приказка

Един мъж уверен крачи „изгубен някъде във Зоната на не-обичането” и търси себе си в свят, сякаш, роден от мъгла и  в сънищата на сътвореното и несътвореното.
Един мъж пие вино „по-черно от отровена кръв” и си мисли за любимата жена.
И след самотните и далечни нощи се ражда една прекрасна приказка.
Защото мъжът знае, че „всеки миг е изпълнен със нежност и с вечност – различна и неповторима”.
Защото мъжът проумява, че в душата му е любовта. И когото проумява това, завладян от магия и вълшебство превръща живота в празник.
Превръща делника в приказка, във вълшебство, в което:
       Всеки миг, без любимата
       се равнява на вечност...
И тогава:
       Мислите в едно
       не искат да се слеят,
       чувствата са мисли
       раздвоени.
И тогава мъжът преминава през времето и става ловец на живот. Пие от извора на истинска любов и създава легенди.
Не изпуска от погледа си нищо, стои на ръба на битието и търси смисъла и го открива в единствените думи:”Обичам те!”
             
Яна Нисторова


Нашата приказка – любовна поезия, или легенда, огрявана от Вечният любовен пламък

 След като прочетох „Нашата приказка”, имах чувството, че съм преплувала море. Море от чувства, нежни и истински,  чувства, които само влюбеното сърце може да побере.
... Толкова Обич -
безкрайно море.
Само Морето обаче
може морето да разбере!
Поетичната приказка на Дончо Кръстев е изпълнена единствено с положителна енергия. Героят е уверен в своите чувства,”... застанал на Ръба на Битието, над Бездната на Небитието ни надвесен.”, нито за миг не се съмнява, не хленчи, не се измъчва от мисълта, че може да остане неразбран, защото: „...ние с теб Живота преоткрихме...”
      Влюбеният не задава въпроси, не търси отговор на своите чувства, за него.                Ако е истинско това,
което любиш,
дори изгубено да е -
само ще те намери.
             Използвайки символика, превръща ударите на сърцето в нежен камбанен звън: „Сега аз Меча съм, а ти – Камбаната.”...
            Това не е просто любовна поезия, а  Ода за любимата, събрал нежността на сърцето, светлината на очите, топлината на ръцете, красотата на чувствата, в които се отразява космоса.
Аз ще възпея Любовта,
която свързва ни с Любимата,
ще възхвалявам връзката
                между Овен и Скорпиона...
Авторът дори за миг не допуска, че е възможно героят да живее без любимата. Той е щастлив със своите чувства, и животът му е изпълнен със смисъл сега, в този момент:
Втори живот не желая,
чуй ме, о,  Господи,
ако без погледа й
            аз ще живея...
Дончо Кръстев ни поднася една приказка за щастието, което единствено истински влюбеният може да изживее, за да се превърне „... в легенда, огрявана от Вечният любовен пламък”...
       Поздравления за смелостта на изказа и на добър час на книгата!


Райна Недялкова
13 Април 2009 г., Чикаго


Няма коментари:

Публикуване на коментар