неделя, 28 септември 2014 г.

сряда, 3 септември 2014 г.

Няколко думи за Дончо Кръстев и „Нашата приказка”

В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.
Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.
В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.
Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.
Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.
Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.
И те са там, мъж и жена, сред:
     Милиарди хора, безброй планети.
     Животи - светулки. Животи – комети.
     Животи – бездънни, дори неродени...
 Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в  увереността на поета:
    Аз знам,че безсмъртен съм,
    защото си с мене!
Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия.
В нея известните думи са усетени по нов начин.
Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.
Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.
Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.
Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи  през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.

Камелия Мирчева


Толкова много любов в една приказка

Един мъж уверен крачи „изгубен някъде във Зоната на не-обичането” и търси себе си в свят, сякаш, роден от мъгла и  в сънищата на сътвореното и несътвореното.
Един мъж пие вино „по-черно от отровена кръв” и си мисли за любимата жена.
И след самотните и далечни нощи се ражда една прекрасна приказка.
Защото мъжът знае, че „всеки миг е изпълнен със нежност и с вечност – различна и неповторима”.
Защото мъжът проумява, че в душата му е любовта. И когото проумява това, завладян от магия и вълшебство превръща живота в празник.
Превръща делника в приказка, във вълшебство, в което:
       Всеки миг, без любимата
       се равнява на вечност...
И тогава:
       Мислите в едно
       не искат да се слеят,
       чувствата са мисли
       раздвоени.
И тогава мъжът преминава през времето и става ловец на живот. Пие от извора на истинска любов и създава легенди.
Не изпуска от погледа си нищо, стои на ръба на битието и търси смисъла и го открива в единствените думи:”Обичам те!”
             
Яна Нисторова


Нашата приказка – любовна поезия, или легенда, огрявана от Вечният любовен пламък

 След като прочетох „Нашата приказка”, имах чувството, че съм преплувала море. Море от чувства, нежни и истински,  чувства, които само влюбеното сърце може да побере.
... Толкова Обич -
безкрайно море.
Само Морето обаче
може морето да разбере!
Поетичната приказка на Дончо Кръстев е изпълнена единствено с положителна енергия. Героят е уверен в своите чувства,”... застанал на Ръба на Битието, над Бездната на Небитието ни надвесен.”, нито за миг не се съмнява, не хленчи, не се измъчва от мисълта, че може да остане неразбран, защото: „...ние с теб Живота преоткрихме...”
      Влюбеният не задава въпроси, не търси отговор на своите чувства, за него.                Ако е истинско това,
което любиш,
дори изгубено да е -
само ще те намери.
             Използвайки символика, превръща ударите на сърцето в нежен камбанен звън: „Сега аз Меча съм, а ти – Камбаната.”...
            Това не е просто любовна поезия, а  Ода за любимата, събрал нежността на сърцето, светлината на очите, топлината на ръцете, красотата на чувствата, в които се отразява космоса.
Аз ще възпея Любовта,
която свързва ни с Любимата,
ще възхвалявам връзката
                между Овен и Скорпиона...
Авторът дори за миг не допуска, че е възможно героят да живее без любимата. Той е щастлив със своите чувства, и животът му е изпълнен със смисъл сега, в този момент:
Втори живот не желая,
чуй ме, о,  Господи,
ако без погледа й
            аз ще живея...
Дончо Кръстев ни поднася една приказка за щастието, което единствено истински влюбеният може да изживее, за да се превърне „... в легенда, огрявана от Вечният любовен пламък”...
       Поздравления за смелостта на изказа и на добър час на книгата!


Райна Недялкова
13 Април 2009 г., Чикаго


вторник, 2 септември 2014 г.

"Нашата приказка"

Първо издание
ISBN 978 – 954 – 351 – 024 - 5
Дизайн на корица и предпечат: Камелия Мирчева
Редактор: Яна Нисторова
Издател Арт клуб “Херос”Стара Загора
За контакти с автора:
E-mail:baho_db@abv.bg
GSM: 0885068417

2009
Стара Загора 

       НАШАТА  ПРИКАЗКА



С много любов,
на Жената,
без която тази книга не би съществувала.
Дончо Кръстев


***
Ако е истинско това,
което любиш,
дори изгубено да е -
само ще те намери.
Ако ли не, о, радвай се,
че отървал си се
от лицемерните химери!


 Ще те извикам

Ще те извикам днес
дори без глас останал –
изгубен беше той 
във дебрите 
на земната мъгла.
Ще те извикам обич,
търсещ просветление
между играта
на реалност и съня.
Безценна перла,
сляпо откровение,
ще те потърся
щом от светлината 
изнурени, денят
склони очи.
Ще те потърся,
там, където 
е катранена нощта.
Ще те потърся, мила 
във сърцето си!
Вървя, без глас крещя
в безжизнените улици,
изпълнени със дъх
на застоял живот,
на прах и пот,
възкисела и робска,
на похот  и усмивки
лицемерни.
Ще те извикам, слънце,
щом развържа възлите,
с които хищно и безмилостно 
Вселената ме е оплела, 
като огромен паяк,
като страшен паразит.
Сега те викам, скъпа,
защото преоткрих 
гласа си и песента ми 
носи се, като Нирвана
над вълните 
на Безкрайното море...

Обичам те!!!...   


Душа – Пеперуда

Безброй душици танцуващи,
но малко танцуващи пеперуди.
Лятото циганско ме приветства,
с топъл дъх, нежен и мил,
с лъчите на залязващото слънце.

Една пеперуда пред погледа затрептява – една мисъл за теб
в очите ми разцъфтява.
Съзирам не пеперуда, 
а твойта душа. 
Отново крилете й 
ще докарат нощта


Милиарди хора, безбройни планети.
Животи – светулки. Животи – комети.
Животи – бездънни, дори неродени.
Аз знам, че безсмъртен съм,
                  защото си с мене!

Р.S. Безброй пеперуди,
но само Една докосна перото ми...
                                       и не отлетя!




Влюбените

Една обикновена септемврийска вечер
и двама влюбени –
наглед банална случка.
Нощта студена е ,
ала за тях е без значение,
защото топли ги 
самото им присъствие.
Един до друг да са,
един със друг!
От огъня по-жарки 
са целувките,
проблясват мълнии
от допирите им,
като земята страстни,
като полъх летен, нежен.
Очи, ръце, тела,
сърцата изучават се
в безвремие, в безмълвие.
Сега. Те обичта 
единствено усещат.
Светът е призрак.
Най-истински са те.
Страстта е техен дом
и техен час.
Страстта е и пътечката, 
в която те откриват Любовта.


В безвремие. В безмълвие.
            Сега!!! 


Камбаната и меча

Ний изковахме Любовта си 
от парчета, останали 
от счупените стари наши 
същности.
Ледът и Огънят  го взехме
от кометите,
навлезли в орбитите ни,
безумно влюбени,
с желание едно
изпълнили Всемира:
„С любимият си нека 
се открием!”
Ний изковахме
от парчетата Камбана,
която не престава да звъни,
да радва всички влюбени
в Бездънната Вселена,
докосната от пръстите 
на Любовта ни.
Но изковахме от парчетата
и Меч – да гони всяко зло
и свобода да дава.
Сияе той и всичко гнило,
недобро, като снежинка
в зноя се стопява. 
Сега аз Меча съм,
а ти – Камбаната.
Говори Мечът,
превърнал се в езика
на Камбаната:
„Обичам те!”



Ловец на Живот

Обичам те! Изричам думите
със силата и с непреклонността
на Вечния живот,
обхванал с клоните
и с корените на Дървото си
той Битието.
Мъглата не е толкова опасна,
че да ги унищожи,
            не й достига сила и отрова,
за да те изтрие
от Книгата на Преброените
Реалности.
Обичам те!
Разтърсват думите
сивата пустош
и добре, че са комините,
камини градски, селски...
Комините са лицемерни,
издайници са на Живота
партизанин.
Безбройни са землянките му,
ятаците му са безброй.
Ала Комините,
ах, подлите комини
доведоха го право 
във ръцете ми!...
А той се гърчеше,
о, само как се гърчеше
и мяташе,
безсилен да избяга!
Но виж, ако ги нямаше
комините, кой би разбрал
за Каузата на Живота?!
Кой би разбрал,
защо така неистово
желае той закрила от комините?!
Кой би разбрал
защо те постоянно Го предават?!
А той защо, 
веднъж намерил сигурност
                      в огнищата им   
                      все гледа бързо да избяга?...




Нощната река

Студено е, 
ала това са сетивата ми.
Вниманието си
от тях отдръпвам,
за да се концентрирам 
във Реката.
Като огромна вена 
на нощта е тя,
пулсираща и мудно
движеща кръвта си
между бреговете.
Субстанцията й 
е гъста, тъмна и мистична.
Кръвта й носи в ДНК –то
спомените ми.
Потапям се – като дете
във Огледалото й.
Съзирам образа си,
от мене сътворен – сега.
По нея плуват чайки – 
души на скъпите ми мъртъвци
на всички хвърлили ярема
на земните тела.
Аз чайка съм – 
пробягва светлината
по блясъка на моите пера,
по капките, събрали се в момента,
за да се именуват те – Река.
Излитам от водата
правя рана в тъканта,
тъй финна и красива.
Излитам, ала трудно е 
да си припомня кой бях 
и накъде отивам!
Излитам, а крилете ми
изтласкват светлината – 
зад мен, под мен...
Но кой съм и къде съм аз?!...
Това, което спомням си е, 
че търсих те любима.
Търсих твоя глас.
Търсих лицето ти, очите ти
в Реката. Ала намерих само
тишина и самота.
Сега, когато се издигнах 
над водите й, до моите криле
аз полъха на твоите усетих. 
Във този миг разбрах, любима,
че винаги до мене си била!
Реката носи се, тече си,
както в древността,
ала за мене тя повече
не е Река, а е лицето ми...
Студено е, 
ала това са сетивата ми!
Дали студено е 
на нощната Река?!...

 
И какво от това?!

Отново слънцето радостно грее,
но какво от това?!
Земята цъфти, птиците пеят,
но какво то това?!
Когато далеч е Любимата,
всичко мъглив сън е
и даже  Света да пропадне,
какво от това?!




Вълшебство

Дните суетни
на моето старо Аз
вече са минало,
заедно с него, любима,
заедно с него.
В дните сегашни
ти си причината
да се превърна
в празник вълшебен.
Стихове писах за теб,
събарях лавини
от снежни рими,
митове писах за теб.
Даже не преставам
да пиша...
Всеки мой ред
е изживяно вълшебство
с човека любим
от мен най-обичан.
Всеки мой стих
е нашето най-красиво,
истинско и безсмъртно
Вълшебство!


От Извора

Извира Пролетта от всяко кътче,
разбива сивата магия на зимата,
разбива даже каменно сърце.
Разбирам, че съм част от Нея,
от вечното и неумиращо лице.
Разбирам, че у мен е зимата,
у мен е есента, у мен е лятото
и всичко! Дори, любима,
ти си в мен, защото
Аз съм в теб...Обичам те!
Това е всичко!!!...


Белият Лотос върху олтара



Когато в някой хубав, светъл ден
или във някоя злокобна, черна нощ
Смъртта докосне с устни
дланите ми смъртни
желая тя да има
твоето лице, любима,
очите ти безсмъртни.
Желая тя да ми говори
с нежния ти глас,
да бъде той светлика ми
във мрака чер на прехода
към Розата на Светлината.
Желая двете ти ръце
да ме прегръщат, тъй както
вечно са го правили.
Желая пулса ти
да стане пулс на моето сърце.
Очите си навеки уж затворил,
ще да отворя в този миг,
по-жив от всякога ще бъда.
От дългото, терзаещо пътуване,
завърнал се ще те прегърна.
И с теб тогаз ще поднесем
един Бял Лотос върху олтара
жив на Вечността.
Ще поднесем във жертва
Нектара от сълзите си,
за да възкръснат тук, сега те,
и да пребъде смисъла
на думите:”Обичам те!”.



За любовта

Когато пиеш вино,
сякаш е вода.
Когато нищичко
не трогва твоята душа,
то значи, влюбен си,
приятелю,
и всеки миг кошмарен е
без най-любимата жена!


Легенда

Ако е зимна приказка, Любима,
то тя написана е с ледено мастило,
с перото бяло и неумолимо,
но с радост искрена и с обич вечно жива.
Какво е Приказка без край щастлив?!
Какво е приказка дори един герой,
ако й липсва?Къде и как
ще свърши тя, кажи,
защото края й не виждам?!
Една-едничка дума се превръща в песен,
един единствен стих – в голям роман.
Ще се превърне Приказката ни
в легенда, огрявана от Вечният
любовен пламък. Тя с него ще се слее,
Любима, обич  моя, легендата ни
Огъня ще бъде!

Съдържание:

Ако е истина това...................................................3
Ще те извикам.........................................................4
За да те открия.......................................................6
Усещане....................................................................7
Ти си магия...............................................................8
Нощни длани............................................................8
Душа – Пеперуда.....................................................9
Най-истинското....................................................10
Влюбените..............................................................11
Камбаната и меча.................................................12
Колко е истинско...................................................13
Йероглифите облачни...........................................14
Желание..................................................................15
Живота ни е една молитва..................................16
Ловец на живот....................................................17
Живея, за да...........................................................19
Нощната река.......................................................21
Уверен крача..........................................................23
Магията с теб си отива......................................23.
Сън, изпратен от мъглата..................................24
Отговора ти..........................................................25
Дали има зима........................................................26
И какво от това....................................................27
Зад прага на Апокалипсиса...................................27
Вълшебната страна..............................................29
Всички мигове.........................................................32
Вълшебство............................................................33
Нека не спира дъжда............................................34
От извора...............................................................35
Белият Лотос върху олтара................................35
Като децата..........................................................36
Огледален свят......................................................38
Когато Каната се пръсне....................................39
Буря.........................................................................40
Толкова много любов.............................................41
Обичам я, Господи.................................................42
Тя.........................................................................43
Великото мълчание...........................................44
Очите на магията.............................................45
Втори живот не желая....................................46
Безценното.........................................................47

Бъди си ти..........................................................48
За любовта.........................................................49
О, ая.................................................................... 49
Нашият свят.....................................................51
Не е грешно........................................................52
Щурците за любимата ми пеят......................52
Любовта ни........................................................53
Подай ръка, любима..........................................54
Слънчево дете....................................................55
Безсмъртни думи...............................................56
Сърцето ми........................................................57
Цвете..................................................................58
Не плачи.............................................................59
Една картина.....................................................59
Огън от сиви съчки...........................................60
Мистично вино..................................................61
Най-истинската Приказка..............................62
Едно движение на пръстите..........................63
Ти ще се усмихнеш............................................64
Легенда..............................................................66
Съдържание......................................................68