петък, 31 октомври 2014 г.

Създадох новата „Книга на промените” - „И-Дзин”

Холистичният лечител Дончо Кръстев: Създадох новата „Книга на промените” - „И-Дзин”
Тя е система-откровение за смисъла на живота в новото време, твърди текстописецът на Анелия
„Танцът на спиралата” може да  увеличи постиженията във всички сфери на човешката дейност
Лесни упражнения лекуват, отключват ясновидство и телепатия, удължават живота.
Феодорина Ляскова

„Книгата на промените” - най-великото и загадъчно творение на човека
„Книгата на промените” или „И – дзин”  е най-древната китайска  гадателска система, към която хората се обръщат вече 3000 години , за да разберат какво ги чака в бъдещето. Наричат я едно от най-великите и загадъчни творения на човека.Тази книга е ключ към разгадаването на промените в нашия живот и скритите сили, които ги предизвикват. От нея може да разберем причините за всяка заплетена ситуация и как да намерим  изход. Помага да вземем правилното решение, да намерим изход от жизнена ситуация, да получим отговор на всеки въпрос.
Кой е той
Дончо Кръстев е бакалавър по хуманна медицина, терапевт, холистичен лечител, инструктор по кунгфу, стил Шон Донг Во Дао. Член е на Научно-изследователски център по медицинска биофизика (НИЦМБ) с ръководител проф. Игнат Игнатов.  Методиката му, представена в едноименната книга „Танцът на спиралата”, е доказала своята ефективност и е включена в проектd „Екология, природа, дълголетие" на НИЦМБ.  Автор е на стихосбирките „Отново в замъка”, „Нашата приказка” и на философско-езотеричния трактат в стихове „Пътник”,  създаден по „Книгата на промените”.  Хитовете на Анелия „Лед и огън” и „Само тишина” са по негови текстове.
Дончо, какво е „Танцът на спиралата”?
Нова, уникална система за здраве и дълголетие, която дава познание за нас самите и за света около нас.  Може да се използва във всички сфери на човешката дейност - за по-високи физически постижения в спорта,  в изкуствата, в науката. Състои се от две части – теоретична и практична, с 3 комплекса даоистки енергийни  упражнения,  съобразени с  новата енергетика на Земята и Слънцето. През  1999 г.  се случи една уникална подредба на планетите спрямо галактическото слънце. Оттогава вибрациите на Земята започнаха да се повишават. За да сме в баланс с планетарните промени и по-високите вибрации, се налага да  станем по-добри към себе си и другите, да не се гневим, да не проявяваме агресия,  разберем връзката и неделимостта си с Универсума.  И това може да се постигне с упражненията, описани в книгата, които повишават вибрациите на телата ни,  премахват емоционалните и ментални блокажи, синхронизират ги с промените в галактиката.  Ако не го сторим, ще последва деградация и разпад на физическото тяло. Всъщност смърт няма, има преход и вечен живот. И който започне да играе танца на спиралата, го разбира.  Изпълняването дори само на някои от упражненията  тонизира, зарежда с енергия, гарантира здраве и дълголетие. Отключват  се способности като ясновидство и телепатия.  Освен  физическите ползи от  упражненията, се казват мантри, които повишават осъзнатостта ни и  душевния комфорт. Дух, душа и тяло се обединяват в едно цяло.  „Танцът на спиралата” е  система-откровение за смисъла на живота и принципите, по които той се развива.
Защо  точно спирала?
Всяка изявена енергия е спирала и това може да се види в растежа на дърветата, в полета на птиците, въртенето на Земята, структурата на клетките,  в ДНК . Ние сме изградени от тази спирала по видим и невидим начин.
Танцът сложен ли е?
Танцът на спиралата е танцът на живота, разбиране на принципите, които действат в него и работа с космическата енергия. Правят се лесни   дихателни упражнения със завъртане в осемте посоки на света (изток, запад, север, юг, североизток, северозапад, югоизток, югозапад) . Същественото е, че когато  го практикуваш,  получаваш необходимото количество и качество енергия. Останалите 3 комплекса обновени упражнения от даоистката йога  действат на всички нива, като някои от тях се правят  едновременно с изричане на стихове. Могат да се прилагат за лечение на целия организъм и са съобразени с новата енергетика на Земята. За всеки проблем, не само здравословен,  има упражнение. То се изпълнява в точно определена посока 8 пъти. Най-добре е да се играят сутрин. Необходимо е постоянство за постигане на добри резултати. Сега има много практики, но те използват стари методи. Когато едно упражнение не се изпълнява в правилната посока, то не взима правилната енергия и няма да действа. В много древни практики, религии и  култури е съществувал  танц, свързан с осемте посоки на света. Това е древно знание, според което от всяка посока идва определен вид енергия. Тази ценна информация в един момент започва да се завоалира и да се крие от хората.
Твърдиш, че „Танцът на спиралата” е актуализираната „Книга на промените”?
Получих  прозрение за моята методика по време на медитация. Осмислях го и го систематизирах . Това ми отне  една година. ”Всичко тече, всичко се променя. Единственото, което не се променя, е самата промяна”.Тази истина е била известна на древните мъдреци.  „Книгата на промените”, най-старата гадателска система,  се основава на нея. За да е добре човек, трябва да е в тон с  промените в себе си и в околния свят. Ето защо ”Книгата на Промените” също се променя.
Живеем в период на  Квантов преход и енергията на Земята и Галактиката вече са различни, а 5-те елемента (огън,вода,земя,дърво/вятър и метал) се трансформират в 4-ри. Елементът метал изчезва, по-точно  повишава енергетиката си и се трансформира в огън и вода. Затова и  децата вече се раждат с по-малко желязо( метал) в кръвта. Калцият в костите на хората също намалява за сметка на силиция. Увеличава се лимфната течност в телата.
Поради всички тези промени  в  "Книгата на промените"  се появяват неточности и тя трябва да се адаптира към Новото време.  Затова в теоретичната част на  моята методика работим  с тетраграми – 4 чертички наредени една над друга. Тетраграмата е израз на Новото време  и носи по-точна информация  от хексаграмата, която се използва в „Книгата на промените”.
Обясняваш и увеличаването на нелечимите болести с Квантовия скок?
Проблемът, е че хората  трудно се хармонизират с настъпващите промени. Тяхната имунна система се срива, а начините, чрез които се опитват да възстановят здравето си - с приемане на хранителни добавки, билки, лекарства имат слаб или краткотраен ефект. Оттам произтича и постоянната неудоволетвореност при много от тях,  хроничната умора и отлив на енергия от тялото. Новите, трудно лечими заболявания  не се повлияват  от  познатите досега лекарства и методи. Зачестиха инсултите и инфарктите, особено сред  младите хора. Увеличиха се нервните сривове, мигренозните пристъпи, инфекциозните заболявания. Проблемите  при отделния човек  рефлектират в обществото, тъй както „неизправност” в отделната клетка се отразява на целия организъм. Той заболява, ако не се вземат навременни и адекватни мерки. Написал съм и лечебни стихове,  като всеки от тях е свързан с определен елемент. И когато някои има здравословен проблем, може да казва тези стихове като мантра.
Как твоята методика може да помогне?
Учението и практиките  в „Танцът на спиралата”  използват  космическите  енергии, които са навсякъде около нас и в нас. Новата методика, помага на човек да разбере  ролята си в живота тук и сега; да осъзнае в кой етап от живота си се намира и какви най-адекватни решения и действия да  предприема;  да разтълкува миналото си и да види бъдещето, да живее правилно и осъзнато в настоящия момент. Като използва „Танцът на спиралата”, човек става творец на собствения си живот. Превръща се в един по-осъзнат индивид,  който отключва скрития си потенциал, започва да твори и допринася по-голяма полза за обществото,  като помага за неговото развитие и усъвършенстване. Методиката може практически да се използва  във всички направления на човешкото познание. В нея е заложено знанието за принципите, по които се развива живота, структурата и динамиката на процесите и елементите, съставляващи Космоса. Човек може да разбере във всеки  момент коя храна е най-подходяща за него, какви течностти е най-добре да приема, от какви храни, напитки и други неблагоприятни въздействия  в момента да се предпазва. Може да разбере месеца, деня, часа, посоката, които са подходящи или неподходящи  за начинанието му.
Казваш, че ”Танцът на спиралата”е своеобразна машина на времето, какво имаш предвид?
Чрез нея човек може да открие грешките си в миналото и да предприеме адекватни действия , за да ги поправи сега. Т.е.,човек може да коригира миналото си,  като вземе най-правилното решение тук и сега, за да има по-добро бъдеще. Защото всичко е едно и се случва тук и сега.Този процес  се нарича от езотериците „изчистване на кармата”. От страна на официалната наука също се правят открития в тази посока - Лин Макграт ”Експериментът с намерението.”
В книгата ми е представен и Новият календар и движението на космическата енергия през дните. Както и новите планетарни влияния върху Земята. Разтълкувани са и значенията на символите на Кръста и Соломоновия печат. Обяснена е и трансформацията на учението за „5-те елемента”,която довежда до тотална промяна в неконвенционалната медицина и философските концепции на Изтока и Запада. Не на последно място идеята, която „Танцът на спиралата” носи е, че  всичко е Любов и безкраен вечен живот.
---
В „Книгата на промените” има 64 хексаграми, които се получават от взаимодействието на осемте елемента , които създават Мирозданието. Те са  огън, вода, земя, небе, планина и гръм, дърво/вятър и езеро и са свързани с 8-те посоки на света. Може да се каже, че светът ни е изграден от тези основни  64 компонента и всяка ситуация произлиза от тези 64 елемента.
 и се получават от 4-те първоелемента: огън (духа), вода (душата),метал (физическите тела) и дърво/вятър (изявата на живота и разпространението му чрез и във всички форми). От взаимодействието на ин и ян се раждат четирите основни елемента. Всичко идва от любовта и от Бог. В Бог се съдържа всичко, но то е в покой, застинало. От взаимодействието на Бог и Дао  (движението) се раждат всички неща

На мен ми беше дадено прозрение къде са объркванията в тях. В тази спирала се нареждат осемте елемента, които съставят мирозданието...тези 4 елемента си взаимодействат, не случайно са под формата на кръст. Кръстът е космически символ. От взаимодействието на тези 4 елемента като повишават вибрацията си се получават други 8 елемента.... небето и земята, огън и вода, гръм и планина, езеро и дървото вятър. Всички те са свързани с 8 те посоки на света.

Факт е, че Земята променя своята енергетика, повишава вибрациите си, които вече са над  8 херца. Хората станаха по-сензитивни,  започнаха да се обръщат към духовното, да търсят отговори на въпроса за смисъла на живота. Дори децата се раждат  с по-развити екстрасензорни способности  като телепатия и ясновидство.

неделя, 28 септември 2014 г.

сряда, 3 септември 2014 г.

Няколко думи за Дончо Кръстев и „Нашата приказка”

В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.
Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.
В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.
Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.
Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.
Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.
И те са там, мъж и жена, сред:
     Милиарди хора, безброй планети.
     Животи - светулки. Животи – комети.
     Животи – бездънни, дори неродени...
 Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в  увереността на поета:
    Аз знам,че безсмъртен съм,
    защото си с мене!
Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия.
В нея известните думи са усетени по нов начин.
Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.
Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.
Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.
Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи  през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.

Камелия Мирчева


Толкова много любов в една приказка

Един мъж уверен крачи „изгубен някъде във Зоната на не-обичането” и търси себе си в свят, сякаш, роден от мъгла и  в сънищата на сътвореното и несътвореното.
Един мъж пие вино „по-черно от отровена кръв” и си мисли за любимата жена.
И след самотните и далечни нощи се ражда една прекрасна приказка.
Защото мъжът знае, че „всеки миг е изпълнен със нежност и с вечност – различна и неповторима”.
Защото мъжът проумява, че в душата му е любовта. И когото проумява това, завладян от магия и вълшебство превръща живота в празник.
Превръща делника в приказка, във вълшебство, в което:
       Всеки миг, без любимата
       се равнява на вечност...
И тогава:
       Мислите в едно
       не искат да се слеят,
       чувствата са мисли
       раздвоени.
И тогава мъжът преминава през времето и става ловец на живот. Пие от извора на истинска любов и създава легенди.
Не изпуска от погледа си нищо, стои на ръба на битието и търси смисъла и го открива в единствените думи:”Обичам те!”
             
Яна Нисторова


Нашата приказка – любовна поезия, или легенда, огрявана от Вечният любовен пламък

 След като прочетох „Нашата приказка”, имах чувството, че съм преплувала море. Море от чувства, нежни и истински,  чувства, които само влюбеното сърце може да побере.
... Толкова Обич -
безкрайно море.
Само Морето обаче
може морето да разбере!
Поетичната приказка на Дончо Кръстев е изпълнена единствено с положителна енергия. Героят е уверен в своите чувства,”... застанал на Ръба на Битието, над Бездната на Небитието ни надвесен.”, нито за миг не се съмнява, не хленчи, не се измъчва от мисълта, че може да остане неразбран, защото: „...ние с теб Живота преоткрихме...”
      Влюбеният не задава въпроси, не търси отговор на своите чувства, за него.                Ако е истинско това,
което любиш,
дори изгубено да е -
само ще те намери.
             Използвайки символика, превръща ударите на сърцето в нежен камбанен звън: „Сега аз Меча съм, а ти – Камбаната.”...
            Това не е просто любовна поезия, а  Ода за любимата, събрал нежността на сърцето, светлината на очите, топлината на ръцете, красотата на чувствата, в които се отразява космоса.
Аз ще възпея Любовта,
която свързва ни с Любимата,
ще възхвалявам връзката
                между Овен и Скорпиона...
Авторът дори за миг не допуска, че е възможно героят да живее без любимата. Той е щастлив със своите чувства, и животът му е изпълнен със смисъл сега, в този момент:
Втори живот не желая,
чуй ме, о,  Господи,
ако без погледа й
            аз ще живея...
Дончо Кръстев ни поднася една приказка за щастието, което единствено истински влюбеният може да изживее, за да се превърне „... в легенда, огрявана от Вечният любовен пламък”...
       Поздравления за смелостта на изказа и на добър час на книгата!


Райна Недялкова
13 Април 2009 г., Чикаго


вторник, 2 септември 2014 г.

"Нашата приказка"

Първо издание
ISBN 978 – 954 – 351 – 024 - 5
Дизайн на корица и предпечат: Камелия Мирчева
Редактор: Яна Нисторова
Издател Арт клуб “Херос”Стара Загора
За контакти с автора:
E-mail:baho_db@abv.bg
GSM: 0885068417

2009
Стара Загора 

       НАШАТА  ПРИКАЗКА



С много любов,
на Жената,
без която тази книга не би съществувала.
Дончо Кръстев


***
Ако е истинско това,
което любиш,
дори изгубено да е -
само ще те намери.
Ако ли не, о, радвай се,
че отървал си се
от лицемерните химери!


 Ще те извикам

Ще те извикам днес
дори без глас останал –
изгубен беше той 
във дебрите 
на земната мъгла.
Ще те извикам обич,
търсещ просветление
между играта
на реалност и съня.
Безценна перла,
сляпо откровение,
ще те потърся
щом от светлината 
изнурени, денят
склони очи.
Ще те потърся,
там, където 
е катранена нощта.
Ще те потърся, мила 
във сърцето си!
Вървя, без глас крещя
в безжизнените улици,
изпълнени със дъх
на застоял живот,
на прах и пот,
възкисела и робска,
на похот  и усмивки
лицемерни.
Ще те извикам, слънце,
щом развържа възлите,
с които хищно и безмилостно 
Вселената ме е оплела, 
като огромен паяк,
като страшен паразит.
Сега те викам, скъпа,
защото преоткрих 
гласа си и песента ми 
носи се, като Нирвана
над вълните 
на Безкрайното море...

Обичам те!!!...   


Душа – Пеперуда

Безброй душици танцуващи,
но малко танцуващи пеперуди.
Лятото циганско ме приветства,
с топъл дъх, нежен и мил,
с лъчите на залязващото слънце.

Една пеперуда пред погледа затрептява – една мисъл за теб
в очите ми разцъфтява.
Съзирам не пеперуда, 
а твойта душа. 
Отново крилете й 
ще докарат нощта


Милиарди хора, безбройни планети.
Животи – светулки. Животи – комети.
Животи – бездънни, дори неродени.
Аз знам, че безсмъртен съм,
                  защото си с мене!

Р.S. Безброй пеперуди,
но само Една докосна перото ми...
                                       и не отлетя!




Влюбените

Една обикновена септемврийска вечер
и двама влюбени –
наглед банална случка.
Нощта студена е ,
ала за тях е без значение,
защото топли ги 
самото им присъствие.
Един до друг да са,
един със друг!
От огъня по-жарки 
са целувките,
проблясват мълнии
от допирите им,
като земята страстни,
като полъх летен, нежен.
Очи, ръце, тела,
сърцата изучават се
в безвремие, в безмълвие.
Сега. Те обичта 
единствено усещат.
Светът е призрак.
Най-истински са те.
Страстта е техен дом
и техен час.
Страстта е и пътечката, 
в която те откриват Любовта.


В безвремие. В безмълвие.
            Сега!!! 


Камбаната и меча

Ний изковахме Любовта си 
от парчета, останали 
от счупените стари наши 
същности.
Ледът и Огънят  го взехме
от кометите,
навлезли в орбитите ни,
безумно влюбени,
с желание едно
изпълнили Всемира:
„С любимият си нека 
се открием!”
Ний изковахме
от парчетата Камбана,
която не престава да звъни,
да радва всички влюбени
в Бездънната Вселена,
докосната от пръстите 
на Любовта ни.
Но изковахме от парчетата
и Меч – да гони всяко зло
и свобода да дава.
Сияе той и всичко гнило,
недобро, като снежинка
в зноя се стопява. 
Сега аз Меча съм,
а ти – Камбаната.
Говори Мечът,
превърнал се в езика
на Камбаната:
„Обичам те!”



Ловец на Живот

Обичам те! Изричам думите
със силата и с непреклонността
на Вечния живот,
обхванал с клоните
и с корените на Дървото си
той Битието.
Мъглата не е толкова опасна,
че да ги унищожи,
            не й достига сила и отрова,
за да те изтрие
от Книгата на Преброените
Реалности.
Обичам те!
Разтърсват думите
сивата пустош
и добре, че са комините,
камини градски, селски...
Комините са лицемерни,
издайници са на Живота
партизанин.
Безбройни са землянките му,
ятаците му са безброй.
Ала Комините,
ах, подлите комини
доведоха го право 
във ръцете ми!...
А той се гърчеше,
о, само как се гърчеше
и мяташе,
безсилен да избяга!
Но виж, ако ги нямаше
комините, кой би разбрал
за Каузата на Живота?!
Кой би разбрал,
защо така неистово
желае той закрила от комините?!
Кой би разбрал
защо те постоянно Го предават?!
А той защо, 
веднъж намерил сигурност
                      в огнищата им   
                      все гледа бързо да избяга?...




Нощната река

Студено е, 
ала това са сетивата ми.
Вниманието си
от тях отдръпвам,
за да се концентрирам 
във Реката.
Като огромна вена 
на нощта е тя,
пулсираща и мудно
движеща кръвта си
между бреговете.
Субстанцията й 
е гъста, тъмна и мистична.
Кръвта й носи в ДНК –то
спомените ми.
Потапям се – като дете
във Огледалото й.
Съзирам образа си,
от мене сътворен – сега.
По нея плуват чайки – 
души на скъпите ми мъртъвци
на всички хвърлили ярема
на земните тела.
Аз чайка съм – 
пробягва светлината
по блясъка на моите пера,
по капките, събрали се в момента,
за да се именуват те – Река.
Излитам от водата
правя рана в тъканта,
тъй финна и красива.
Излитам, ала трудно е 
да си припомня кой бях 
и накъде отивам!
Излитам, а крилете ми
изтласкват светлината – 
зад мен, под мен...
Но кой съм и къде съм аз?!...
Това, което спомням си е, 
че търсих те любима.
Търсих твоя глас.
Търсих лицето ти, очите ти
в Реката. Ала намерих само
тишина и самота.
Сега, когато се издигнах 
над водите й, до моите криле
аз полъха на твоите усетих. 
Във този миг разбрах, любима,
че винаги до мене си била!
Реката носи се, тече си,
както в древността,
ала за мене тя повече
не е Река, а е лицето ми...
Студено е, 
ала това са сетивата ми!
Дали студено е 
на нощната Река?!...

 
И какво от това?!

Отново слънцето радостно грее,
но какво от това?!
Земята цъфти, птиците пеят,
но какво то това?!
Когато далеч е Любимата,
всичко мъглив сън е
и даже  Света да пропадне,
какво от това?!




Вълшебство

Дните суетни
на моето старо Аз
вече са минало,
заедно с него, любима,
заедно с него.
В дните сегашни
ти си причината
да се превърна
в празник вълшебен.
Стихове писах за теб,
събарях лавини
от снежни рими,
митове писах за теб.
Даже не преставам
да пиша...
Всеки мой ред
е изживяно вълшебство
с човека любим
от мен най-обичан.
Всеки мой стих
е нашето най-красиво,
истинско и безсмъртно
Вълшебство!


От Извора

Извира Пролетта от всяко кътче,
разбива сивата магия на зимата,
разбива даже каменно сърце.
Разбирам, че съм част от Нея,
от вечното и неумиращо лице.
Разбирам, че у мен е зимата,
у мен е есента, у мен е лятото
и всичко! Дори, любима,
ти си в мен, защото
Аз съм в теб...Обичам те!
Това е всичко!!!...


Белият Лотос върху олтара



Когато в някой хубав, светъл ден
или във някоя злокобна, черна нощ
Смъртта докосне с устни
дланите ми смъртни
желая тя да има
твоето лице, любима,
очите ти безсмъртни.
Желая тя да ми говори
с нежния ти глас,
да бъде той светлика ми
във мрака чер на прехода
към Розата на Светлината.
Желая двете ти ръце
да ме прегръщат, тъй както
вечно са го правили.
Желая пулса ти
да стане пулс на моето сърце.
Очите си навеки уж затворил,
ще да отворя в този миг,
по-жив от всякога ще бъда.
От дългото, терзаещо пътуване,
завърнал се ще те прегърна.
И с теб тогаз ще поднесем
един Бял Лотос върху олтара
жив на Вечността.
Ще поднесем във жертва
Нектара от сълзите си,
за да възкръснат тук, сега те,
и да пребъде смисъла
на думите:”Обичам те!”.



За любовта

Когато пиеш вино,
сякаш е вода.
Когато нищичко
не трогва твоята душа,
то значи, влюбен си,
приятелю,
и всеки миг кошмарен е
без най-любимата жена!


Легенда

Ако е зимна приказка, Любима,
то тя написана е с ледено мастило,
с перото бяло и неумолимо,
но с радост искрена и с обич вечно жива.
Какво е Приказка без край щастлив?!
Какво е приказка дори един герой,
ако й липсва?Къде и как
ще свърши тя, кажи,
защото края й не виждам?!
Една-едничка дума се превръща в песен,
един единствен стих – в голям роман.
Ще се превърне Приказката ни
в легенда, огрявана от Вечният
любовен пламък. Тя с него ще се слее,
Любима, обич  моя, легендата ни
Огъня ще бъде!

Съдържание:

Ако е истина това...................................................3
Ще те извикам.........................................................4
За да те открия.......................................................6
Усещане....................................................................7
Ти си магия...............................................................8
Нощни длани............................................................8
Душа – Пеперуда.....................................................9
Най-истинското....................................................10
Влюбените..............................................................11
Камбаната и меча.................................................12
Колко е истинско...................................................13
Йероглифите облачни...........................................14
Желание..................................................................15
Живота ни е една молитва..................................16
Ловец на живот....................................................17
Живея, за да...........................................................19
Нощната река.......................................................21
Уверен крача..........................................................23
Магията с теб си отива......................................23.
Сън, изпратен от мъглата..................................24
Отговора ти..........................................................25
Дали има зима........................................................26
И какво от това....................................................27
Зад прага на Апокалипсиса...................................27
Вълшебната страна..............................................29
Всички мигове.........................................................32
Вълшебство............................................................33
Нека не спира дъжда............................................34
От извора...............................................................35
Белият Лотос върху олтара................................35
Като децата..........................................................36
Огледален свят......................................................38
Когато Каната се пръсне....................................39
Буря.........................................................................40
Толкова много любов.............................................41
Обичам я, Господи.................................................42
Тя.........................................................................43
Великото мълчание...........................................44
Очите на магията.............................................45
Втори живот не желая....................................46
Безценното.........................................................47

Бъди си ти..........................................................48
За любовта.........................................................49
О, ая.................................................................... 49
Нашият свят.....................................................51
Не е грешно........................................................52
Щурците за любимата ми пеят......................52
Любовта ни........................................................53
Подай ръка, любима..........................................54
Слънчево дете....................................................55
Безсмъртни думи...............................................56
Сърцето ми........................................................57
Цвете..................................................................58
Не плачи.............................................................59
Една картина.....................................................59
Огън от сиви съчки...........................................60
Мистично вино..................................................61
Най-истинската Приказка..............................62
Едно движение на пръстите..........................63
Ти ще се усмихнеш............................................64
Легенда..............................................................66
Съдържание......................................................68